Нови открития, свързани с възможното наличие на живот на Марс
Няма подозрение, че в близко бъдеще все по-често ще чуваме за Марс - както поради проектите за заселването му, по този начин и поради всички проучвания, които се организират и ще се организират на Червената планета. А техният акцент е откриването на доказателства, че и там е имало живот и може би в миналото още веднъж отново ще има.
Най-новите данни идват от марсохода Curiosity, който работи интензивно в кратера Гейл на Марс, търсейки признаци на живот. Той пробива скали, извлича пулверизирани проби и ги слага в бордовата си химическа лаборатория.
Екипът зад лабораторията за разбор на проби изследва общо 24 взети и открива нещо, което заслужава освен тяхното, само че и нашето внимание. А ново изследване на откриватели от Penn State University показва констатациите на база проучвания и резултати от тях.
И по този начин се открива мощен въглероден сигнал в марсианските скали. Това може да е симптом за биологична интензивност, защото веществото е общ детайл във всички форми на живот, които познаваме. В природата се срещат три въглеродни изотопа: C12 и C13, които са постоянни, и C14 (радионуклид). C12 има шест неутрона, C13 - седем, а C14 - осем.
Когато става дума за другите форми на живот, най-често се среща C12, който се употребява за фотосинтеза и метаболизиране на храната. Именно този изотоп е открит във висока централизация и в пробите, взети от марсианските скали. Шест от тях демонстрират нараснали съотношения на C12 към C13. Затова учените допускат, че в тези скали протича някакъв вид биологичен развой, който създава обилие от C12.
Учените обаче гледат реалистично и са безапелационни, че са им нужни още открития, с цел да настояват сигурно, че става дума за някакви форми на живот. Засега те са на разновидността да открият други възможни аргументи за нарасналата централизация на изотопа на въглерода, предава Science Daily.
Междувременно пък екип от откриватели от University of Colorado Boulder прави забавен опит на Земята, с цел да ни покаже по какъв начин вероятно форми на живот са могли да оцелеят на Марс.
Мястото е определено неслучайно - горещо, токсично и с висока киселинност езеро във вулканичен кратер в Коста Рика, известно като Laguna Caliente. То се характеризира със пласт течна сяра по дъното и постоянно генерира местни киселинни дъждове и мъгли. Освен това водата е цялостна с токсични метали.
В това толкова негостоприемно местообитание учените откриват няколко типа оцеляващи екстремофилни микроби и считат, че методите, по които те не престават да съществуват, могат да ни дадат информация по какъв начин други типове микроби в миналото са живяли в един по-различен и по-влажен климат на Марс, където също има много вулкани.
Единият тип микроби са от рода Acidiphilium или " фенове на киселини ", които населяват киселинна среда с помощта на редица гени, които им разрешават да го вършат. Те могат да основат устойчивост към киселина, а други ги вършат устойчиви на високи температури, даже до точката на шупване.
Освен това организмите имат огромен брой гени, които им разрешават да метаболизират разнообразни субстанции, които могат да бъдат токсични за другите - като сяра, желязо и арсен. По този метод съумяват да станат доминантни в тази по този начин неподходяща среда на живот, предава Science Alert.
Организмите, които оцеляват на тези рискови места, често не разчитат на слънчева светлина, а употребяват химически реакции, с цел да създават сила. Това значи, че те биха били аналог на екосистеми от други места, надалеч от Слънцето, като скритите океански ледени спътници на Сатурн и Юпитер.
" Нашето проучване дава рамка за това по какъв начин " земният живот " е могъл да съществува в хидротермални среди на Марс ", изясняват учените. " Но дали в миналото е съществувал живот на Марс и дали той наподобява на микроорганизмите, които имаме тук, към момента е под въпрос. "
Най-новите данни идват от марсохода Curiosity, който работи интензивно в кратера Гейл на Марс, търсейки признаци на живот. Той пробива скали, извлича пулверизирани проби и ги слага в бордовата си химическа лаборатория.
Екипът зад лабораторията за разбор на проби изследва общо 24 взети и открива нещо, което заслужава освен тяхното, само че и нашето внимание. А ново изследване на откриватели от Penn State University показва констатациите на база проучвания и резултати от тях.
И по този начин се открива мощен въглероден сигнал в марсианските скали. Това може да е симптом за биологична интензивност, защото веществото е общ детайл във всички форми на живот, които познаваме. В природата се срещат три въглеродни изотопа: C12 и C13, които са постоянни, и C14 (радионуклид). C12 има шест неутрона, C13 - седем, а C14 - осем.
Когато става дума за другите форми на живот, най-често се среща C12, който се употребява за фотосинтеза и метаболизиране на храната. Именно този изотоп е открит във висока централизация и в пробите, взети от марсианските скали. Шест от тях демонстрират нараснали съотношения на C12 към C13. Затова учените допускат, че в тези скали протича някакъв вид биологичен развой, който създава обилие от C12.
Учените обаче гледат реалистично и са безапелационни, че са им нужни още открития, с цел да настояват сигурно, че става дума за някакви форми на живот. Засега те са на разновидността да открият други възможни аргументи за нарасналата централизация на изотопа на въглерода, предава Science Daily.
Междувременно пък екип от откриватели от University of Colorado Boulder прави забавен опит на Земята, с цел да ни покаже по какъв начин вероятно форми на живот са могли да оцелеят на Марс.
Мястото е определено неслучайно - горещо, токсично и с висока киселинност езеро във вулканичен кратер в Коста Рика, известно като Laguna Caliente. То се характеризира със пласт течна сяра по дъното и постоянно генерира местни киселинни дъждове и мъгли. Освен това водата е цялостна с токсични метали.
В това толкова негостоприемно местообитание учените откриват няколко типа оцеляващи екстремофилни микроби и считат, че методите, по които те не престават да съществуват, могат да ни дадат информация по какъв начин други типове микроби в миналото са живяли в един по-различен и по-влажен климат на Марс, където също има много вулкани.
Единият тип микроби са от рода Acidiphilium или " фенове на киселини ", които населяват киселинна среда с помощта на редица гени, които им разрешават да го вършат. Те могат да основат устойчивост към киселина, а други ги вършат устойчиви на високи температури, даже до точката на шупване.
Освен това организмите имат огромен брой гени, които им разрешават да метаболизират разнообразни субстанции, които могат да бъдат токсични за другите - като сяра, желязо и арсен. По този метод съумяват да станат доминантни в тази по този начин неподходяща среда на живот, предава Science Alert.
Организмите, които оцеляват на тези рискови места, често не разчитат на слънчева светлина, а употребяват химически реакции, с цел да създават сила. Това значи, че те биха били аналог на екосистеми от други места, надалеч от Слънцето, като скритите океански ледени спътници на Сатурн и Юпитер.
" Нашето проучване дава рамка за това по какъв начин " земният живот " е могъл да съществува в хидротермални среди на Марс ", изясняват учените. " Но дали в миналото е съществувал живот на Марс и дали той наподобява на микроорганизмите, които имаме тук, към момента е под въпрос. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ